2 August 2015
Anxiety Update
Последно писах за това миналата година и тогава целта ми беше да запозная хората с този проблем и да покажа на други, страдащи от това, че не са единствени. За мой ужас, публикацията стана една от най-четените ми, но получих изключително позитивни отзиви и съобщения от познати и непознати, които са се чувствали (или все още се чувстват) така.
Сега отново повдигам темата, защото имам нуждата да си събера мислите, а като ги опиша, това ще стане най-добре.
Както бях споменала, целият този проблем (панически атаки, постоянно напрежение) започна през 2011. В началото беше изключително трудно да водя нормален живот, всяко едно нещо представляваше предизвикателство. От тогава нататък състоянието ми само се е подобрявало, като няма да опиша колко усилия ми е коствало това. Тези, които са се сблъсквали с подобен проблем, ще знаят. Но от време на време правя стъпки назад по необясними за мен причини.
И под стъпки назад разбирайте, че е все едно всичко започва от начало и целият напредък, който съм постигнала просто е изчезнал. Така се чувствам в момента, защото през последните няколко дни съм страшно близо до паническа атака и като цяло се чувствам зле. Отчасти го отдавам на жегите - ниското кръвно не се съчетава добре с тях. Отчасти и сама съм си виновна, защото се натоварвам повече от необходимото, а не си почивам и не спя достатъчно. Но това, което ме притеснява най-много е, че очевидно ми трябва много малък подтик, за да се върна в онова състояние.
Не искам и не мога да си представя цял живот да се боря с това и да нося такъв товар, едва ли не. Чувствам се като наказана и съм ядосана, защото по никакъв начин не съм заслужила това. Не е честно да не мога да живея пълноценно и да не правя нещата, които ми се правят. И преди да ми кажете, че светът е нечестен или, че трябва да намеря начин да се справя с това, повярвайте ми, знам. Просто отнема много повече време и енергия, отколкото си мислех и всеки път, когато направя стъпка назад, е все едно всичко дотук е било напразно.
Целта на публикацията този път беше по-скоро на мен да ми олекне и да обясня малко по-подробно защо не ми е до блога напоследък. Но моля, чувствайте се свободни да ми пишете, ако имате нужда от помощ, подкрепа или пък просто някого, на когото да покрещите малко (защото и това помага).
Сега отново повдигам темата, защото имам нуждата да си събера мислите, а като ги опиша, това ще стане най-добре.
Както бях споменала, целият този проблем (панически атаки, постоянно напрежение) започна през 2011. В началото беше изключително трудно да водя нормален живот, всяко едно нещо представляваше предизвикателство. От тогава нататък състоянието ми само се е подобрявало, като няма да опиша колко усилия ми е коствало това. Тези, които са се сблъсквали с подобен проблем, ще знаят. Но от време на време правя стъпки назад по необясними за мен причини.
И под стъпки назад разбирайте, че е все едно всичко започва от начало и целият напредък, който съм постигнала просто е изчезнал. Така се чувствам в момента, защото през последните няколко дни съм страшно близо до паническа атака и като цяло се чувствам зле. Отчасти го отдавам на жегите - ниското кръвно не се съчетава добре с тях. Отчасти и сама съм си виновна, защото се натоварвам повече от необходимото, а не си почивам и не спя достатъчно. Но това, което ме притеснява най-много е, че очевидно ми трябва много малък подтик, за да се върна в онова състояние.
Не искам и не мога да си представя цял живот да се боря с това и да нося такъв товар, едва ли не. Чувствам се като наказана и съм ядосана, защото по никакъв начин не съм заслужила това. Не е честно да не мога да живея пълноценно и да не правя нещата, които ми се правят. И преди да ми кажете, че светът е нечестен или, че трябва да намеря начин да се справя с това, повярвайте ми, знам. Просто отнема много повече време и енергия, отколкото си мислех и всеки път, когато направя стъпка назад, е все едно всичко дотук е било напразно.
Целта на публикацията този път беше по-скоро на мен да ми олекне и да обясня малко по-подробно защо не ми е до блога напоследък. Но моля, чувствайте се свободни да ми пишете, ако имате нужда от помощ, подкрепа или пък просто някого, на когото да покрещите малко (защото и това помага).
Здравей, виждам, че в последно време доста хора се оплакват от такъв тип проблеми. И аз лично го преживях през 2011 г. именно от претоварване и ненужен стрес. Успях да го излекувам за по-малко от 6 месеца главно с йога, дихателни упражнения и медитация, като спрях кафе, цигари и всичко възбудимо нервната система. Оттогава да ми се е случило да получа 2-3 панически атаки, но те са сравнително по-леки, отшумяваха за секунди и така и не се повториха. Разбирам, че проблемът значително повлиява социалния живот и изобщо нормалното протичане на деня, но наистина тези методи на мен ми повлияха доста бързо и положително. Това е моят кратък съвет :) не се страхувай, не се претоварвай, всичко отминава :) Успех! :)
ReplyDeleteИ аз от 2010-2011 съм с твоя проблем. Сега пролетта отново се сблъсках с него, а от година и нещо не бях получавала атака. Не знам какво ги провокира. Просто се случи. Бях спряла хапчетата, но отново се наложи да послегна към тях, защото цяла седмица не излизах. След два дни вече нещата изгледаха различно.
ReplyDeleteАз май свикнах с мисълта, че може би цял живот от време на време ще трябва да се боря с това. Вече съм по-спокойна, защото знам,че хапчетата ми помагат. Лошото е, че не искам да ги пия цял живот, но ако се наложи ще го правя, ако това е начина да водя нормален живот. Опитах какво ли не, но не ми се получи. Радвам се, че йогата е повлияла положително на Христина, но при мен нямаше никакъв ефект.
Аз хапчета никога не съм вземала, но се радвам, че на теб ти помагат и поне си намерила начин да се справяш :)
DeleteЩом толкова години си успявала да се справиш без тях, недей да посягаш. Наистина се възхищавам на хора, които изживяват ПА и се справят сами!
DeleteМного благодаря! :k
Delete