28 November 2014

Treat Yourself & Give Back


 It's almost December, which means it's almost Christmas, so I decided it's time to buy gifts, starting with the ones for myself. I hadn't been to H&M in so long, but I keep cheking their website for exciting new stuff. I missed shopping so much. 

Basically, all of these were impulse buys, but they made me feel so good, I don't even feel guilty. 

Почти декември е, което означава, че е почти Коледа. Затова реших, че е време да купя подаръци, започвайки с тези за мен. Не бях ходила до H&M от толкова отдавна, но постоянно им проверявам уебсайта за нови неща. Толкова много ми липсваше да пазарувам.

Като цяло, всички тези бяха импулсивни покупки, но пък ме накараха да се чувствам толкова добре, даже не се чувствам виновна.


This is honestly the cutest necklace I've ever owned. The triangles remind me of little arows and the gold makes it special. I'm usually more into big chunky statement necklaces, but things change.

Честно, това е най-сладкото герданче, което някога съм имала. Триъгълниците ми напомнят на малки стрелички и златистото го прави по-специално. Обикновено нося големи и тежки огърлици, но нещата се променят.


Six nail polishes for the price of one by Essie? Yes, please. I've never tried H&M nail polishes, because I'm very picky about quality and I'm kind of sceptical about those. The colours look so festive and pretty though, so I decided to go for them.

Шест лака на цената на един от Essie? Да, моля. Никога не съм пробвала лакове на H&M, защото много държа на качеството и съм малко скептично настроена към тези. Цветовете обаче ме грабнаха. Изглеждат толкова празнични и хубави, така че трябваше да ги взема.


H&M are supporting the organization CARE this Christmas. By buying these gift tags you are donating to a project that aids working women from low-income communities in Ethiopia. The project aims to help women reach their potential and find better business opportunities, while gaining more self-esteem. Women's rights have always been part of my priorities and I am happy that I can take part in this campaign.

Don't forget to add these stickers to your purchase!

H&M подкрепят организацията CARE тази Коледа. Чрез покупката на тези стикери за подаръци вие дарявате за проект, който помага на работещи жени от области с ниски приходи в Етиопия. Проектът има за цел да помогне на жените да достигнат своя потенциал и да намерят по-добри бизнес възможности, докато добиват повече самочувствие. Правата на жените винаги са били сред приоритетите ми и съм щастлива, че мога да се включа в тази кампания.

Не забравяйте да добавите тези стикери към покупката си!
26 November 2014

Wednesday Inspiration


I started listening to rap music 2 years ago and it has honestly changed my life. It gave me so much confidence and motivation to be a better version of myself. It made me believe in myself and in the fact that I can achieve anything. The main reason for that has been Kanye West. His music to me is truly inspirational and each song is a work of art. I draw from his self-esteem and become more determined myself. I admire him not only as a rapper, but also as an artist. I get his point of view and career goals and believe that he is changing the game. 
"If you're a Kanye West fan, you're not a fan of me, you're a fan of yourself."
25 November 2014

Realash: Един месец по-късно

Мигли: Bardot Lash by Kardashian Beauty
Преди точно месец ви запознах със серума за мигли Realash и започнах неговата употреба. Обещаният резултат беше до 10% по-дълги мигли. Честно казано, не вярвах да видя някакъв ефект толкова рано, да не говорим, че по принцип забравям да използвам продукти ежедневно, но си бях поставила за цел да нанасям серума всяка вечер, както е указано в опаковката, и успях.


Опаковката изглежда като стандартна опаковка на течна очна линия, дизайнът е семпъл.


Апликаторът е лесен за използване. Продуктът се нанася като очна линия, само на горния клепач, възможно най-близо до миглите. Трябва да отбележа да се внимава с количеството - много малко е достатъчно и да се избягва контакт с очите, защото може да се предизвика иритация. Употребата трябва да се прекрати, ако се появи зачервяване или някаква алергична реакция. За щастие, това при мен не се случи.

Така изглеждаха миглите ми през август без никакъв продукт върху тях. Снимката е от ревюто ми на спиралата Stroke Of Midnight.


Така изглеждат миглите ми в момента, един месец след началото на тестването на Realash. Видима е разликата в тяхната гъстота, смея да твърдя и че са малко по-тъмни на цвят. Има минимално увеличение и на дължината им. Мога да кажа, че получих обещаните резултати за един месец. Нямам търпение да видя как ще изглеждат след още два, когато може да очаквате и крайното ми мнение за продукта.
23 November 2014

I Love Winter TAG


I never actually get tagged for these things, which makes me kinda sad. I wanna do tags anyway though, so who's gonna stop me? Haha, I found this one, which seemed appropriate, so here it goes:

Никога не ме тагват за тези неща, което малко ме натъжава. Искам да ги правя така или иначе, така че кой може да ме спре? Хаха, намерих този, който ми изглеждаше подходящ. Ето:

1. Do you like the cold?
I don't. Not a bit. I hate freezing almost as much as I hate sweating. I do love the freshness that comes with it though.

1. Харесва ли ти студът?
Не. Изобщо. Мразя да измръзвам, почти колкото мразя да се потя. Обожавам свежестта на зимата обаче.

2.Favorite Part About Winter:
I love having an excuse to stay in bed and cozy up with a hot beverage. I also love the dryness in the air that doesn't make my hair go frizzy. Christmas is nice too, and so are the Victoria's Secret Fashion shows. Can't wait until the 2014 one.

2. Любимата ти част от зимата:
Харесва ми да имам извинение да лежа цял ден в леглото, сгушена с топла напитка. Също харесвам сухия въздух, който не прави косата ми бухнала. Коледа също става, както и ревютата на Victoria's Secret. Нямам търпение за това от 2014.


Also, I love seeing the Christmas decorations in town.

Харесвам и украсата из града.


3.Favorite Winter Drink:
Definitely just a cup of tea. Any tea. I was left alone at home for a good few minutes yesterday, so I made myself tea and had some Digestives and I just thought "This is the best I've ever felt in a while".
Also, I love baking cupcakes, but I never end up trying them.

3. Любима зимна напитка:
Определено просто чаша чай. какъвто и да е чай. Вчера останах сама вкъщи за няколко минути и реших да си направя чаша чай, с който хапнах няколко бисквити и просто си помислих "Отдавна не съм се чувствала толкова добре".
Също обичам да пека кексчета, но никога не ги опитвам.


These are the ones I made for school last year.

Тези направих за училище миналата година.

4. Do You Do Any Outdoor Activities In The Winter?
Nope. Whenever there's snow I try to stay home as much as possible. My little brother loves playing outside though.

4. Занимаваш ли се с нещо навън през зимата?
Не. Когато падне сняг се опитвам да стоя вкъщи колкото може повече. Брат ми обаче обича да си играе навън.

Do you wanna build a snowmaaaaaan?
5.Favorite Winter Scent:
I don't think I have a favourite. I like the smell of coffee and vanilla, so I buy scented candles that smell like those.

5. Любима зимна миризима:
Не мисля, че имам любима. Харесвам аромата на кафе и ванилия, така че си купувам такива ароматизирани свещи.

6.Does It Snow Where You Live?
A lot. It's very beautiful, but also scares me sometimes when I know I have to go out somewhere.

6. Вали ли сняг там, където живееш?
Много. Страшно красиво е, но и ме плаши понякога, когато знам, че трябва да отида някъде.


This was the view from my window last year.

Това беше гледката от прозореца ми миналата година.

7.Favorite Clothing Item In Winter:
Okay, I know this doesn't exactly classify as a clothing item, but it's what makes my Winters warmer and more enjoyable. A blanket with sleeves. That's all I have to say.

7. Любима зимна дреха:
Добре де, знам че това не се определя точно като дреха, но пък прави зимите ми много по-топли и приятни. Одеяло с ръкави. Само това мога да кажа.


8.Your Favorite Winter Memory:
I don't know if I have one. Anything from when I was a kid.

8. Любим зимен спомен:
Не знам дали имам. Каквото и да е от когато бях малка.

I hope I made you feel at least a bit excited for Winter or at least Christmas. Since this is a tag, I'm gonna tag a few people whose answers I'd like to read:

Marieta from Murfeishun
Rumi from Beauty & Fantasy
Meri from Berry's Place

Надявам се поне малко да съм ви развълнувала за зимата или поне Коледа. Понеже това е таг, ще тагна няколко човека, чиито отговори бих се радвала да прочета:

Мариета от Murfeishun
Руми от Beauty & Fantasy
Кали от Kali's Inspiration Board
Мери от Berry's Place


21 November 2014

Three Autumnal Lipsticks


I know Autumn may have already passed, but these lipsticks are suitable for Winter too. I have noticed that I have been going for deep berry shades recently, so I decided to share my Top 3.

Знам, че есента може вече да си е отишла, но тези червила са подходящи и за зимата. Забелязах, че напоследък използвам най-вече тъмно червени тонове, затова реших да споделя своите Топ 3.


Rimmel London Lasting Finish Matte in 107
I've had this for probably a year, but just recently started getting more into it. It's very dark and harder to apply than usual, but the colour is gorgeous. It does dry the lips a bit, because it's matte and it smells like bubblegum, which I find very weird. Overall, it's a great lipstick though and I would recommend it.

Имам го от може би година, но наскоро започнах да го нося повече. Доста е тъмно и трудно за нанасяне, но цветът е много красив. Изсушава малко устните, заради матовия финиш и мирише на дъвки, което намирам за странно. Въпреки това е добро червило и бих го препоръчала.


Golden Rose Velvet Matte in 14
I got this as a present from the lovely Rumi from Beauty & Fantasy. It's not a colour I would buy myself, but I love the way it looks on me and I use it quite often. It also has a matte finish, but actually lasts longer than the Rimmel one and smudges less.

Това го получих като подарък от прекрасната Руми от Beauty & Fantasy. Не е цвят, който сама бих си купила, но много ми харесва как стои на мен и го използвам често. Също има матов завършек, но издържа по-дълго от това на Rimmel и по-малко се размазва. 



Revlon Colorstay Moisture Stain in Parisian Passion
This is by far my favourite out of the bunch. The applicator is easy to use and the packaging is pretty cool, but what really impressed me is the consistency. When you apply it on the lips it's almost gel-like and it takes literally seconds to set. It doesn't smudge at all and it lasts quite a while. I wasn't disappointed by the colour, even though I expected something darker. It takes two layers to get a shade like the one on the package.

Това определено е любимото ми от трите. Апликаторът е лесен за използване и опаковката е доста хубава, но това, което наистина ме впечатли е консистенцията. Когато си го сложиш на устните е почти като гел и му отнема буквално секунди да изсъхне. Изобщо не се размазва и издържа доста дълго. Не бях разочарована от цвета, въпреки че очаквах нещо по-тъмно. Нужни са два слоя, за да се получи цвят подобен на този на опаковката.


Here are the swatches. As you can see, they are really close in shades, but the Revlon Stain is the only one with a shine to it. If you have to try one, I would definitely recommend that one. I would love to hear about your favourite lip products for the Autumn and Winter months!

Това са суочовете. Както може да се види, доста са близки като нюанси, но стейнът на Revlon е единственият, който има блясък. Ако трябва да пробвате само едно от тях, определено бих препоръчала него. Бих се радвала за вашите любими продукти за устни през есента и зимата! 
19 November 2014

Body Image

This is another hard topic for me, but since people responded better than I had ever imagined to my post about anxiety, I decided that I should give it a go.
Let's start with the definition in Wikipedia: Body image is a person's feelings of the aesthetics or sexual attractiveness of their own body, which may be forced onto them by others or social media
Basically it's the idea you have in your head of what you look like and how you perceive it, how you feel about yourself. 

Do I like myself?
I did a post on where I'm at not so long ago, but reading it now, it seems too general and plain. I was really scared to open up about my experiences on the Internet, but I'm not any more. 
My weight has fluctuated a lot for as long as I can remember. I've had times when I've been overweight, I've had times when I've meen undrweight. I didn't care that much about my body and the way it looked when I was yonger, but that changed maybe 2-3 years ago. I went through a period of severe depression when I was 17. I started to look in the mirror and despise more what I saw the more time I spent in front of it. Around that time I weight about 57-58kg. That's the heaviest I've ever been. I felt extremely fat and unattractive, so I decided that I wanted a change. Being the person that I am though, I didn't want a healthy, gradual change, I wanted results immediately. So I generally stopped eating. I would eat about once a day, there were days that I didn't eat at all and it even got to the point where I wouldn't drink water, because it made me heavier. I weighed myself about 5-6 times a day and kept track of every change. I also started exercising a lot and I'm still wondering where I got my energy from. I did eventually get results, I dropped 7-8kg in three or less months, but I was so unhealthy and so unhappy that it wasn't worth it. 
The least I've ever weighed is 46kg, which was a few weeks ago. I'm scared to go on the scale now, not because I may have gained weight, but because I may have become even less healthy. The reason I have eating issues now is only because of my anxiety though. I can't eat when I'm nervous, so I mostly eat at home, where I spend less time than before. 
I can say that I am pretty happy with my body right now, it could use some more exercise, but I wouldn't want to drop any weight.

Skinny Shaming
This is a phenomenon that I've noticed in the media recently. There have been countless photos and posts going around saying things like "Real women have curves", "Men want something to grab" and don't even get me started on "All About That Bass". Any woman is a real woman, no matter what her body looks like. If you have curves, fine, if you're naturally skinny, fine, whatever your body type is you should own it, because it's your body. You shouldn't let anyone tell you how you should look. Loving your body can't be based on hating other people's. It's something that you learn with time or in my case, when your health and even life is at stake.

The healthy way to lose weight
If you don't feel good in your own skin and want to lose weight, first of all you need to ask yourself why. If you want to do it for yourself, so you can be healthier and happier, then you should. But if you feel something or someone pressuring you, then that's not quite right. 
The way I feel is healthiest to lose weight is by combining a diet and exercise. By diet I don't mean restricting yourself, I mean taking a closer look at your meal choices and foods that you eat and replacing them with healthier alternatives. You should eat more fruits and vegetables, more natural products and most importantly, drink a lot of water. If anyone is interested in what food exactly can help them and what amount of water they should drink and exercise they should do, they can talk to me and I'll go into more detail.

Believe in yourself and be proud of yourself,
because if you don't, nobody else will. Honestly, other people could care less about the way you look. Your attitude is what they base their opinion on, not your appearance. It's okay to be insecure sometimes, we all have our days, but don't get too down on yourself, because you're really beautiful.



Това е още една трудна за мен тема, но понеже получих повече положителни отзиви на публикацията си за тревожността, отколкото съм се надявала, реших да се пробвам да пиша. 
Да започнем от дефиницията в Уикипедия: Body image са чувствата на човек към естетиката и сексуалната привлекателност на собственото му тяло, които може да са му наложени от други хора или социални медии.
Общо взето, това е идеята, която имаш, за това как изглеждаш в главата си и как се възприемаш, как се чувстваш относно себе си.

Харесвам ли се?
Писах за това не много отдавна, но като го чета сега ми изглежда твърдe обобщено и просто. Много ме беше страх да пиша за преживяванията си в интернет, но вече не ме е.
Теглото ми се е променяло от както се помня. Случвало се е да съм с наднормено тегло, случвало се е и да съм под нормата. Като бях малка не ме интересуваше много как изглеждам, но това се промени преди може би 2-3 години. Минах през период на тежка депресия, когато бях на 17. Започнах да се гледам в огледалото и да не понасям това, което виждах, колкото повече стоях пред него. Тогава тежах около 57-58кг. По-тежка не съм била. Чувствах се изключително дебела и непривлекателна, така че реших, че искам промяна. За съжаление съм такъв човек, че не исках здравословна постепенна промяна, а очаквах резултати веднага. Напълно спрях да ям. Хранех се по веднъж на ден, имаше дни, в които не се хранех, дори се стигна до момент, в който не исках да пия вода, защото ме правеше по-тежка. Претеглях се по 5-6 пъти на ден и следях всяка промяна. Също започнах да правя много упражнения и все още се чудя откъде съм имала енергия. Накрая получих резултати, свалих 7-8кг за по-малко от 3 месеца, но бях толкова болна и нещастна, че не си заслужаваше.
Най-малко съм била 46кг, което беше преди няколко седмици. Страх ме е да се кача на кантара в момента, не защото е възможно да съм качила килограми, а защото може да съм свалила. Причината, поради която ми е трудно да се храня сега обаче е заради тревожността ми. Не мога да ям, когато съм нервна, така че ям най-вече, когато съм вкъщи, а това се случва по-рядко от преди. 
Мога да кажа, че съм доволна от начина, по който тялото ми изглежда в момента, може би мога да се стегна още, но не искам да смъквам никакви килограми.

Skinny Shaming
Това е феномен, който съм забелязала напоследък в медиите. Виждала съм безброй снимки и публикации от сорта на "Истинските жени имат извивки", "Мъжете искат нещо, което да стиснат", да не говорим и за "All About That Bass". Всяка жена е истинска жена, без значение как изглежда тялото й. Ако си закръглена, добре, ако си слаба, добре, какъвто и да е типа на тялото ти, трябва да го харесваш, защото е твоето тяло. Не трябва да позволяваш на никого да ти казва как да изглеждаш. Обичта към тялото ти не може да идва от омразата към нечие друго. Това е нещо, на което се научаваш с времето или както в моя случай, когато здравето или дори животът ти е застрашен.

Здравословният начин да отслабнеш
Ако не се чувстваш добре в кожата си и искаш да свалиш килограми, първо трябва да се попиташ защо. Ако искаш да го направиш заради себе си, за да се чувстваш по-здрав и щастлив, тогава може да го направиш. Но ако нещо или някой те притиска, това не е добра причина.
Най-здравословният начин е комбинация от диета и упражнения. Под диета нямам предвид да се ограничаваш, а да погледнеш по-отблизо храните, които приемаш и да ги замениш с по-полезни алтернативи. Трябва да се ядат повече зеленчуци и плодове и по-натурални съставки, както и да се пие доста вода. Ако някой се интересува от това каква храна точно може да му помогне и колко вода трябва да пие и упражнения да прави, може да говори с мен и ще обясня по-задълбочено.

Вярвай в себе си и се гордей със себе си,
защото ако ти не го правиш, няма да го направи и никой друг. Честно казано, на хората изобщо не им пука как изглеждаш. Мнението им се изгражда спрямо нагласата и държанието ти, а не външния ти вид. Нормално е да си несигурен в себе си понякога, всички имаме лоши дни, но не се напрягай твърде много, защото изглеждаш прекрасно.

16 November 2014

5 Winter Fashion Essentials



It's getting cold and it's already snowed in some parts of the country, so it's time to gear and layer up. I hate the cold, but love the fashion, so you see my struggle.

Става все по-студено, а в някои части на страната вече валя и сняг, така че е време да се приготвим и наслоим с дрехи. Мразя студа, но пък обичам модата, така че виждате проблема ми.



1. Outerwear
My first weapon of choice and in my opinion the most important in the winter months is outerwear. My pick is a classic double breasted black coat. It's easy to style, gives you a nice silhouette and most importantly, keeps you warm. The one I have is from New Yorker, size 36 EU

1. Връхна дреха
Първото ми оръжие по избор и според мен най-важното за зимните месеци е връхната дреха. Моят избор е класическо черно палто. Лесно се съчетава, придава хубав силует и преди всичко, пази топло. Това, което аз имам е от New Yorker, 36 размер



2. Combat Boots
As I may have previously mentioned, I love combat boots. They are definitely key for survival when snow falls and give an edge to any outfit. Deichmann, size 36

2. Боти
Както може би съм споменавала преди, обичам боти. Те определено са ключови за оцеляване, когато падне сняг и придават edge на всякакво облекло. Deichmann, 36 размер



3. A Scarf
A big wooly scarf is always a plus if you want to stay warm and protect yourself from the wind. The one I have is quite long and worn a lot, but it still does it job well. H&M

3. Шал
Един голям вълнен шал е винаги в полза, ако искаш да се затоплиш и предпазиш от вятъра. Този, който имам е доста дълъг и захабен, но все още си върши работата добре. H&M



4. Sunglasses
A nice pair of sunglasses is never unnecessary, even when there isn't much sun. These are my autumn and winter glasses, because of the colours. Zara

4. Слънчеви очила
Един хубав чифт слънчеви очила никога не е излишен, дори и когато няма много слънце. Тези са есенно-зимните ми, заради цветовете. Zara


5. An Oversized Sweater
This is literally the comfiest and warmest item of clothing you can have. I love sweaters and always get really excited when it gets colder and I take them out of the closet. To give it something extra, I paired it with two long necklaces. New Yorker, size M

5. Голям пуловер
Това е буквално най-удобната и топла дреха, която можеш да имаш. Обожавам пуловери и винаги много се радвам, когато стане по-студено и ги изкарам от шкафа. За да го разчупя малко, го съчетах с две дълги колиета. New Yorker, размер M

I hope you liked my picks. I would love to hear about your choices in the winter months :)
Надявам се, че харесахте изборите ми. Бих се радвала да чуя за вашите през зимните месеци :)
14 November 2014

Anxiety

This is one of the topics I'll probably never be completely comfortable with. I decided to write about it with the hope of helping someone in the same position as me and also informing people who have never experienced it about what I'm dealing with. It may be a long post, be warned.

How it began
The time when it began for me was when I was 15. I had gone to the cinema with a friend and we sat in McDonald's after that to eat and I started feeling really nervous all of a sudden. I had trouble breathing and my hands went numb. It had never happened to me before, so I didn't know what it was and what I could do, so naturally I panicked even more. Which didn't help at all. Eventually, I went home, but I didn't feel any better, so I decided to call an ambulance, because it literally felt like I was dying. The doctor told me that there was nothing wrong with me and that it was probably just nerves. And that is how I experienced my first panic attack.

The trouble was that because it was all so sudden and unexplainable I didn't know whether it could happen again or not. God, it did. Nearly every day after that for who knows how long. I couldn't go to school without having pills with me and even if I took them they wouldn't help and I would go home. I couldn't go on the bus, I couldn't even go to the city centre. Whenever I did anything I got a panic attack all over again.

Where I'm at now
The thing is, I knew there was nothing to worry about and probably nothing bad was going to happen, but I wasn't able to control it. I still get nervous whenever I am in a situation I know is hard or not good for me to get out of. For example, when I have lectures - I know there is nothing to worry about, but I also know that I should stay there until a certain time and I am required to take notes and pay attention. Basically, whenever something is expected of me. The thought that I shouldn't get myself out of the situation worries me. I feel trapped and I become anxious, and whenever I become anxious I start feeling sick and I have a fear of being sick in public, so it's all a full circle.

My safe place
I have a safe place - my home, and it calms me down to think that I can quickly return there if anything bad happens. I don't feel completely calm at home either, sometimes I feel better when I'm not there. I have found that a good part of it is the people you surround yourself with. Because of my safe place though, I am even more trapped. I can't travel far from home (further than 2-3 hours by car), because I will find myself in an unfamiliar situation and I don't know how I will respond. I won't be able to return home if I feel sick or something bad happens, so I generally avoid it. Don't get me wrong, I want to travel, I want to go to places I've never been to before, but at the same time it's terrifying to me.

How I deal with a panic attack
I'm proud to say that I get one extremely rarely nowadays and whenever I do, I don't react in any way to it and it just passes. However, I do get anxious all the time - when I'm travelling to Uni, when I think about the future, when I write a post (right now for example), every time I go out. There are two ways I deal with it, depending on the situation. There are two types of situations for me:

  1. When I'm changing my state, about to do something or go somewhere.
This is where the situations I know I can't get out of fall. In this case what I do is I just try to switch my brain off as much as I can and go in it head first. I have to come to the realisation that the quickest and easiest way to get it over with is to just do it as soon as possible. I try to turn my anxiety into motivation to do the thing that worries me and in most cases I succeed. This is also the way I handle exams.

      2.  When I'm already in a situation and have been in it for a while.

This is the type that is harder to deal with for me. This is when the anxiety hits me unexpectedly. For example, when I'm sitting in a restaurant (I wasn't able to eat out for a very long time) or taking a walk. I haven't been exposed to anything that might provoke a panic attack, but I start feeling like I might get one. In this type of situation I have to get myself away as quickly as possible so I have some time to clear my head and take a breath. If you're sitting in a restaurant, go outside and walk a bit, if you're at a party, find a quiet and secluded spot. In general, change your place, move, don't let yourself think too much.

Of course, there might be different types of situations to different people, but that's how I classify mine and deal with them.

Moving forward
What's important is to remind yourself that you're not alone in this, you're not the first person this has happened to and help is going to be given to you if you look for it. I keep telling myself that. I know that this problem will disappear eventually, but until then I will keep pushing and challenging myself to do more, because at the end of the day, change comes from within.

I would be more than glad to hear from people who have dealt with anxiety or are still dealing with it, if you're shy you can even talk to me anonymously.

It has honestly been a challenge writing this post, but I know that it's worth it even if it helps just one person.


A place where I felt calm.

Това е една от темите, за които може би никога няма да ми е удобно да говоря. Реших да напиша тази публикация с надеждата, че ще помогна на хора в същата позиция като моята и ще обясня на хора, които никога не са преживявали това, с какво се боря. Може да е дълъг пост, предупредени сте.

Как започна
Когато всичко започна бях на 15. Бях ходила на кино с приятелка и бяхме седнали в McDonald's след това, за да хапнем. Изведнъж започнах да се чувствам много нервна. Стана ми трудно да дишам и ръцете ми изтръпнаха. Никога не ми се беше случвало преди, така че не знаех какво е и какво мога да направя и естествено се панирах още повече, което не помогна изобщо. Накрая се прибрах вкъщи, но не се почувствах по-добре, затова реших да се обадя на линейка. Буквално имах чувството, че умирам. Лекарят ми каза, че ми няма нищо и че най-вероятно е само нерви. Така преживях първата си паническа атака.

Проблемът беше, че понеже всичко беше толкова внезапно и неочаквано, не знаех дали ще се случи пак или не. Случи се. Всеки ден след това за кой знае колко дълго. Не можех да ходя на училище без да си нося хапчета и дори и да ги вземах, те не помагаха и се налагаше да се прибера. Не можех да се кача в автобус, не можех дори да стигна до центъра. Каквото и да правех, получавах паническа атака.

Къде съм сега
Проблемът е че знаех, че няма нищо, за което да се притеснявам и най-вероятно нищо лошо няма да се случи, но не можех да го контролирам. Все още ставам нервна, когато съм в ситуация, от която знам, че е трудно или не в моя полза да се измъкна. Например, когато имам лекции - знам, че нямам причина да се притеснявам, но също знам, че трябва да стоя там до определен час и се изисква от мен да си водя записки и да внимавам. Общо взето, когато знам, че нещо се изисква от мен. Мисълта, че не трябва да се измъкна от ситуацията, ме притеснява. Чувствам се притисната и ставам неспокойна и когато стана неспокойна, ми става зле, а имам страх от повръщане на публично място, така че е омагьосан кръг.

Безопасното ми място
Имам безопасно място - вкъщи. Успокоява ме мисълта, че мога бързо да се върна там, ако нещо лошо ми се случи. Не се чувствам напълно спокойна и вкъщи, понякога даже ми е по-добре, когато не съм там. Осъзнах, че голяма част зависи от хората, с които се обкръжаваш. Заради безопасното ми място обаче съм още по-приклещена. Не мога да пътувам надалеч от вкъщи (повече от 2-3 часа с кола), защото ще се окажа в непозната за мен ситуация и не знам как ще реагирам. Няма да имам възможността да се върна вкъщи, ако ми призлее или ми се случи нещо лошо, така че като цяло го отбягвам. Не ме разбирайте погрешно, искам да пътувам и да отида на места, където не съм била преди, но в същото време това ме ужасява.

Как се справям с паническа атака
Гордея се, че напоследък получавам панически атаки страшно рядко, а когато получа, не реагирам по никакъв начин и то просто отминава. Нервна съм през цялото време за сметка на това - когато пътувам към университета, когато се замисля за бъдещето, когато пиша публикация (сега например), всеки път като излизам. Има два начина, по които се справям, зависейки от ситуацията. За мен има два типа ситуации:

  1. Когато си променям състоянието, предстои ми да направя нещо или да отида някъде.
Към това спадат ситуациите, от които знам, че не мога да се измъкна. В този случай, това, което се опитвам да направя е да изключа мозъка си толкова, колкото мога и да се впусна с главата напред. Трябва да осъзная, че най-бързия и лесен начин да се измъкна е просто да го направя колкото може по-скоро. Опитвам се да превърна тревожността си в мотивация да направя нещото, което ме притеснява и в повечето случаи успявам. По този начин се справям и с изпити.

 2.  Когато вече се намирам в дадена ситуация от известно време.

С този тип се справям по-трудно. Тук тревожността ме връхлита внезапно. Например, когато съм седнала в ресторант (доста дълго не можех да се храня навън) или се разхождам. Не съм имала контакт с нещо, което може да провокира паническа атака, но въпреки това започвам да се чувствам сякаш ще получа такава. В този тип ситуация трябва да се измъкна по възможно най-бързия начин и да си дам време, за да изчистя мислите си и да подишам. Ако седиш в ресторант, излез и се разходи малко, ако си на парти, намери тихо и спокойно място. Общо казано, смени си мястото, движи се, не се оставяй да мислиш твърде много.

Разбира се, може да има различни видове ситуации за други хора, но по този начин аз определям моите и се справям с тях.

Продължавам напред
Важно е да си напомняш, че не си сам, не си първият човек, на когото това се случва и помощ ще ти се даде, ако я потърсиш. Винаги си повтарям това. Знам, че този проблем ще изчезне постепенно, но дотогава ще продължавам да се натискам и да се предизвиквам да направя повече, защото в крайна сметка, промяната идва отвътре.

Бих била повече от щастлива да говоря с хора, които са се сблъсквали с такава тревожност или все още се борят, можете да ми пишете дори анонимно.

Честно казано, беше предизвикателство да напиша тази публикация, но знам, че си е заслужавало, ако съм помогнала на дори един човек.
13 November 2014

Second Hand?



I got this jacket a few months ago and I've been in love with it ever since. I actually found it in a second-hand store and I don't usually shop in those, because the sizes are usually too big or there are stains on the clothes and I just don't like the idea of someone else having worn it before, but when it comes to outerwear, I don't find it that repulsing. It was so cheap and it looked new, so I was sold. It doesn't have any labels, so I don't know what brand or size it is, but it may have been meant for kids, because it's pretty small. I sewed some spikes, as you can see on the second photo, just to jazz it up a bit more.

Взех си това яке преди няколко месеца и съм влюбена в него от тогава насам. Всъщност го намерих в магазин за втора употреба и по принцип не пазарувам в такива, защото обикновено размерите са твърде големи или има петна по дрехите и просто идеята някой друг да го е носил преди не ми харесва, но щом става въпрос за връхни дрехи, не е толкова отблъскващо. Беше супер евтино и изглеждаше ново, затова не се замислих. Няма никакви етикети, така че не знам каква марка или размер е, но може и да е било предназначено за деца, защото е доста малко. Заших няколко шипа, както се вижда на втората снимка, за да го разкрася още малко.
9 November 2014

Recent Purchaces



I have decided to splurge a little lately and I don't regret it a bit. 

Реших да харча малко напоследък и изобщо не съжалявам.



Essie nail polishes are my favourite regarding quality and colours, price not so much, but they're worth it. I got Mind Your Mittens, which is a really dark green shade and is on my nails at the moment. The other one is Dress To Kilt, which is from the 2014 Fall collection. Both are autumnal colours and I can see myself wearing them a lot.

Лаковете на Essie винаги са ми били любими за качеството и цветовете си, не толкова цената, но си заслужават. Купих си Mind Your Mittens, който е много тъмно зелено и в момента е на ноктите ми. Другият е Dress To Kilt, който е от есенната колекция за 2014. И двата са есенни цветове и мисля, че ще ги нося доста.




The next thing I got was the Revlon Colorstay Moisture Stain, which I think is a new product. I got it in 005 Parisian Passion, which is a gorgeous deep red. I'm really happy with this purchase and even though it was quite a lot of money for a stain, I don't regret it. I might write a review on it later on, so I'll save my opinion for now.

Следващото нещо, което си взех беше стейнът на Revlon, който май е нов продукт. Цветът е 005 Parisian Passion, което е много красиво тъмночервено. Много съм доволна от тази покупка и въпреки че струваше доста за стейн, не съжалявам. Може да напиша ревю по-нататък, затова ще си запазя мнението засега.



The last thing is this Garnier hair mask. I have been using Garnier masks for ages now and they have never disappointed me. I tend to switch them up from time to time though and it's the first time I've tried this one. It's for colur treated hair. It smells delicious, which I think all Garnier products do and it's with argan oil and cranberry. What it does is it makes my hair a lot softer and easier to brush through. I'll have to see the effect on my colour in the long term.

Последното нещо е тази маска за коса на Garnier. Използвам маски за коса на Garnier от векове и никога не са ме разочаровали. По принцип ги сменям от време на време, но това е първата ми среща с тази. Предназначена е за боядисана коса. Мирише много вкусно, което мисля е типично за всички продукти на Garnier. Тази е с арганово масло и червена боровинка. Прави косата ми много по-мека и лесна за разресване. Ще трябва да почакам да видя ефекта й върху цвета след повече употреба.