2 August 2015
Последно писах за това миналата година и тогава целта ми беше да запозная хората с този проблем и да покажа на други, страдащи от това, че не са единствени. За мой ужас, публикацията стана една от най-четените ми, но получих изключително позитивни отзиви и съобщения от познати и непознати, които са се чувствали (или все още се чувстват) така.
Сега отново повдигам темата, защото имам нуждата да си събера мислите, а като ги опиша, това ще стане най-добре.
Както бях споменала, целият този проблем (панически атаки, постоянно напрежение) започна през 2011. В началото беше изключително трудно да водя нормален живот, всяко едно нещо представляваше предизвикателство. От тогава нататък състоянието ми само се е подобрявало, като няма да опиша колко усилия ми е коствало това. Тези, които са се сблъсквали с подобен проблем, ще знаят. Но от време на време правя стъпки назад по необясними за мен причини.
И под стъпки назад разбирайте, че е все едно всичко започва от начало и целият напредък, който съм постигнала просто е изчезнал. Така се чувствам в момента, защото през последните няколко дни съм страшно близо до паническа атака и като цяло се чувствам зле. Отчасти го отдавам на жегите - ниското кръвно не се съчетава добре с тях. Отчасти и сама съм си виновна, защото се натоварвам повече от необходимото, а не си почивам и не спя достатъчно. Но това, което ме притеснява най-много е, че очевидно ми трябва много малък подтик, за да се върна в онова състояние.
Не искам и не мога да си представя цял живот да се боря с това и да нося такъв товар, едва ли не. Чувствам се като наказана и съм ядосана, защото по никакъв начин не съм заслужила това. Не е честно да не мога да живея пълноценно и да не правя нещата, които ми се правят. И преди да ми кажете, че светът е нечестен или, че трябва да намеря начин да се справя с това, повярвайте ми, знам. Просто отнема много повече време и енергия, отколкото си мислех и всеки път, когато направя стъпка назад, е все едно всичко дотук е било напразно.
Целта на публикацията този път беше по-скоро на мен да ми олекне и да обясня малко по-подробно защо не ми е до блога напоследък. Но моля, чувствайте се свободни да ми пишете, ако имате нужда от помощ, подкрепа или пък просто някого, на когото да покрещите малко (защото и това помага).
Сега отново повдигам темата, защото имам нуждата да си събера мислите, а като ги опиша, това ще стане най-добре.
Както бях споменала, целият този проблем (панически атаки, постоянно напрежение) започна през 2011. В началото беше изключително трудно да водя нормален живот, всяко едно нещо представляваше предизвикателство. От тогава нататък състоянието ми само се е подобрявало, като няма да опиша колко усилия ми е коствало това. Тези, които са се сблъсквали с подобен проблем, ще знаят. Но от време на време правя стъпки назад по необясними за мен причини.
И под стъпки назад разбирайте, че е все едно всичко започва от начало и целият напредък, който съм постигнала просто е изчезнал. Така се чувствам в момента, защото през последните няколко дни съм страшно близо до паническа атака и като цяло се чувствам зле. Отчасти го отдавам на жегите - ниското кръвно не се съчетава добре с тях. Отчасти и сама съм си виновна, защото се натоварвам повече от необходимото, а не си почивам и не спя достатъчно. Но това, което ме притеснява най-много е, че очевидно ми трябва много малък подтик, за да се върна в онова състояние.
Не искам и не мога да си представя цял живот да се боря с това и да нося такъв товар, едва ли не. Чувствам се като наказана и съм ядосана, защото по никакъв начин не съм заслужила това. Не е честно да не мога да живея пълноценно и да не правя нещата, които ми се правят. И преди да ми кажете, че светът е нечестен или, че трябва да намеря начин да се справя с това, повярвайте ми, знам. Просто отнема много повече време и енергия, отколкото си мислех и всеки път, когато направя стъпка назад, е все едно всичко дотук е било напразно.
Целта на публикацията този път беше по-скоро на мен да ми олекне и да обясня малко по-подробно защо не ми е до блога напоследък. Но моля, чувствайте се свободни да ми пишете, ако имате нужда от помощ, подкрепа или пък просто някого, на когото да покрещите малко (защото и това помага).