19 November 2014
This is another hard topic for me, but since people responded better than I had ever imagined to my post about anxiety, I decided that I should give it a go.
Let's start with the definition in Wikipedia: Body image is a person's feelings of the aesthetics or sexual attractiveness of their own body, which may be forced onto them by others or social media.
Basically it's the idea you have in your head of what you look like and how you perceive it, how you feel about yourself.
Do I like myself?
I did a post on where I'm at not so long ago, but reading it now, it seems too general and plain. I was really scared to open up about my experiences on the Internet, but I'm not any more.
My weight has fluctuated a lot for as long as I can remember. I've had times when I've been overweight, I've had times when I've meen undrweight. I didn't care that much about my body and the way it looked when I was yonger, but that changed maybe 2-3 years ago. I went through a period of severe depression when I was 17. I started to look in the mirror and despise more what I saw the more time I spent in front of it. Around that time I weight about 57-58kg. That's the heaviest I've ever been. I felt extremely fat and unattractive, so I decided that I wanted a change. Being the person that I am though, I didn't want a healthy, gradual change, I wanted results immediately. So I generally stopped eating. I would eat about once a day, there were days that I didn't eat at all and it even got to the point where I wouldn't drink water, because it made me heavier. I weighed myself about 5-6 times a day and kept track of every change. I also started exercising a lot and I'm still wondering where I got my energy from. I did eventually get results, I dropped 7-8kg in three or less months, but I was so unhealthy and so unhappy that it wasn't worth it.
The least I've ever weighed is 46kg, which was a few weeks ago. I'm scared to go on the scale now, not because I may have gained weight, but because I may have become even less healthy. The reason I have eating issues now is only because of my anxiety though. I can't eat when I'm nervous, so I mostly eat at home, where I spend less time than before.
I can say that I am pretty happy with my body right now, it could use some more exercise, but I wouldn't want to drop any weight.
Skinny Shaming
This is a phenomenon that I've noticed in the media recently. There have been countless photos and posts going around saying things like "Real women have curves", "Men want something to grab" and don't even get me started on "All About That Bass". Any woman is a real woman, no matter what her body looks like. If you have curves, fine, if you're naturally skinny, fine, whatever your body type is you should own it, because it's your body. You shouldn't let anyone tell you how you should look. Loving your body can't be based on hating other people's. It's something that you learn with time or in my case, when your health and even life is at stake.
The healthy way to lose weight
If you don't feel good in your own skin and want to lose weight, first of all you need to ask yourself why. If you want to do it for yourself, so you can be healthier and happier, then you should. But if you feel something or someone pressuring you, then that's not quite right.
The way I feel is healthiest to lose weight is by combining a diet and exercise. By diet I don't mean restricting yourself, I mean taking a closer look at your meal choices and foods that you eat and replacing them with healthier alternatives. You should eat more fruits and vegetables, more natural products and most importantly, drink a lot of water. If anyone is interested in what food exactly can help them and what amount of water they should drink and exercise they should do, they can talk to me and I'll go into more detail.
Believe in yourself and be proud of yourself,
because if you don't, nobody else will. Honestly, other people could care less about the way you look. Your attitude is what they base their opinion on, not your appearance. It's okay to be insecure sometimes, we all have our days, but don't get too down on yourself, because you're really beautiful.
Това е още една трудна за мен тема, но понеже получих повече положителни отзиви на публикацията си за тревожността, отколкото съм се надявала, реших да се пробвам да пиша.
Да започнем от дефиницията в Уикипедия: Body image са чувствата на човек към естетиката и сексуалната привлекателност на собственото му тяло, които може да са му наложени от други хора или социални медии.
Общо взето, това е идеята, която имаш, за това как изглеждаш в главата си и как се възприемаш, как се чувстваш относно себе си.
Харесвам ли се?
Писах за това не много отдавна, но като го чета сега ми изглежда твърдe обобщено и просто. Много ме беше страх да пиша за преживяванията си в интернет, но вече не ме е.
Теглото ми се е променяло от както се помня. Случвало се е да съм с наднормено тегло, случвало се е и да съм под нормата. Като бях малка не ме интересуваше много как изглеждам, но това се промени преди може би 2-3 години. Минах през период на тежка депресия, когато бях на 17. Започнах да се гледам в огледалото и да не понасям това, което виждах, колкото повече стоях пред него. Тогава тежах около 57-58кг. По-тежка не съм била. Чувствах се изключително дебела и непривлекателна, така че реших, че искам промяна. За съжаление съм такъв човек, че не исках здравословна постепенна промяна, а очаквах резултати веднага. Напълно спрях да ям. Хранех се по веднъж на ден, имаше дни, в които не се хранех, дори се стигна до момент, в който не исках да пия вода, защото ме правеше по-тежка. Претеглях се по 5-6 пъти на ден и следях всяка промяна. Също започнах да правя много упражнения и все още се чудя откъде съм имала енергия. Накрая получих резултати, свалих 7-8кг за по-малко от 3 месеца, но бях толкова болна и нещастна, че не си заслужаваше.
Най-малко съм била 46кг, което беше преди няколко седмици. Страх ме е да се кача на кантара в момента, не защото е възможно да съм качила килограми, а защото може да съм свалила. Причината, поради която ми е трудно да се храня сега обаче е заради тревожността ми. Не мога да ям, когато съм нервна, така че ям най-вече, когато съм вкъщи, а това се случва по-рядко от преди.
Мога да кажа, че съм доволна от начина, по който тялото ми изглежда в момента, може би мога да се стегна още, но не искам да смъквам никакви килограми.
Skinny Shaming
Това е феномен, който съм забелязала напоследък в медиите. Виждала съм безброй снимки и публикации от сорта на "Истинските жени имат извивки", "Мъжете искат нещо, което да стиснат", да не говорим и за "All About That Bass". Всяка жена е истинска жена, без значение как изглежда тялото й. Ако си закръглена, добре, ако си слаба, добре, какъвто и да е типа на тялото ти, трябва да го харесваш, защото е твоето тяло. Не трябва да позволяваш на никого да ти казва как да изглеждаш. Обичта към тялото ти не може да идва от омразата към нечие друго. Това е нещо, на което се научаваш с времето или както в моя случай, когато здравето или дори животът ти е застрашен.
Здравословният начин да отслабнеш
Ако не се чувстваш добре в кожата си и искаш да свалиш килограми, първо трябва да се попиташ защо. Ако искаш да го направиш заради себе си, за да се чувстваш по-здрав и щастлив, тогава може да го направиш. Но ако нещо или някой те притиска, това не е добра причина.
Най-здравословният начин е комбинация от диета и упражнения. Под диета нямам предвид да се ограничаваш, а да погледнеш по-отблизо храните, които приемаш и да ги замениш с по-полезни алтернативи. Трябва да се ядат повече зеленчуци и плодове и по-натурални съставки, както и да се пие доста вода. Ако някой се интересува от това каква храна точно може да му помогне и колко вода трябва да пие и упражнения да прави, може да говори с мен и ще обясня по-задълбочено.
Вярвай в себе си и се гордей със себе си,
защото ако ти не го правиш, няма да го направи и никой друг. Честно казано, на хората изобщо не им пука как изглеждаш. Мнението им се изгражда спрямо нагласата и държанието ти, а не външния ти вид. Нормално е да си несигурен в себе си понякога, всички имаме лоши дни, но не се напрягай твърде много, защото изглеждаш прекрасно.
Let's start with the definition in Wikipedia: Body image is a person's feelings of the aesthetics or sexual attractiveness of their own body, which may be forced onto them by others or social media.
Basically it's the idea you have in your head of what you look like and how you perceive it, how you feel about yourself.
Do I like myself?
I did a post on where I'm at not so long ago, but reading it now, it seems too general and plain. I was really scared to open up about my experiences on the Internet, but I'm not any more.
My weight has fluctuated a lot for as long as I can remember. I've had times when I've been overweight, I've had times when I've meen undrweight. I didn't care that much about my body and the way it looked when I was yonger, but that changed maybe 2-3 years ago. I went through a period of severe depression when I was 17. I started to look in the mirror and despise more what I saw the more time I spent in front of it. Around that time I weight about 57-58kg. That's the heaviest I've ever been. I felt extremely fat and unattractive, so I decided that I wanted a change. Being the person that I am though, I didn't want a healthy, gradual change, I wanted results immediately. So I generally stopped eating. I would eat about once a day, there were days that I didn't eat at all and it even got to the point where I wouldn't drink water, because it made me heavier. I weighed myself about 5-6 times a day and kept track of every change. I also started exercising a lot and I'm still wondering where I got my energy from. I did eventually get results, I dropped 7-8kg in three or less months, but I was so unhealthy and so unhappy that it wasn't worth it.
The least I've ever weighed is 46kg, which was a few weeks ago. I'm scared to go on the scale now, not because I may have gained weight, but because I may have become even less healthy. The reason I have eating issues now is only because of my anxiety though. I can't eat when I'm nervous, so I mostly eat at home, where I spend less time than before.
I can say that I am pretty happy with my body right now, it could use some more exercise, but I wouldn't want to drop any weight.
Skinny Shaming
This is a phenomenon that I've noticed in the media recently. There have been countless photos and posts going around saying things like "Real women have curves", "Men want something to grab" and don't even get me started on "All About That Bass". Any woman is a real woman, no matter what her body looks like. If you have curves, fine, if you're naturally skinny, fine, whatever your body type is you should own it, because it's your body. You shouldn't let anyone tell you how you should look. Loving your body can't be based on hating other people's. It's something that you learn with time or in my case, when your health and even life is at stake.
The healthy way to lose weight
If you don't feel good in your own skin and want to lose weight, first of all you need to ask yourself why. If you want to do it for yourself, so you can be healthier and happier, then you should. But if you feel something or someone pressuring you, then that's not quite right.
The way I feel is healthiest to lose weight is by combining a diet and exercise. By diet I don't mean restricting yourself, I mean taking a closer look at your meal choices and foods that you eat and replacing them with healthier alternatives. You should eat more fruits and vegetables, more natural products and most importantly, drink a lot of water. If anyone is interested in what food exactly can help them and what amount of water they should drink and exercise they should do, they can talk to me and I'll go into more detail.
Believe in yourself and be proud of yourself,
because if you don't, nobody else will. Honestly, other people could care less about the way you look. Your attitude is what they base their opinion on, not your appearance. It's okay to be insecure sometimes, we all have our days, but don't get too down on yourself, because you're really beautiful.
Това е още една трудна за мен тема, но понеже получих повече положителни отзиви на публикацията си за тревожността, отколкото съм се надявала, реших да се пробвам да пиша.
Да започнем от дефиницията в Уикипедия: Body image са чувствата на човек към естетиката и сексуалната привлекателност на собственото му тяло, които може да са му наложени от други хора или социални медии.
Общо взето, това е идеята, която имаш, за това как изглеждаш в главата си и как се възприемаш, как се чувстваш относно себе си.
Харесвам ли се?
Писах за това не много отдавна, но като го чета сега ми изглежда твърдe обобщено и просто. Много ме беше страх да пиша за преживяванията си в интернет, но вече не ме е.
Теглото ми се е променяло от както се помня. Случвало се е да съм с наднормено тегло, случвало се е и да съм под нормата. Като бях малка не ме интересуваше много как изглеждам, но това се промени преди може би 2-3 години. Минах през период на тежка депресия, когато бях на 17. Започнах да се гледам в огледалото и да не понасям това, което виждах, колкото повече стоях пред него. Тогава тежах около 57-58кг. По-тежка не съм била. Чувствах се изключително дебела и непривлекателна, така че реших, че искам промяна. За съжаление съм такъв човек, че не исках здравословна постепенна промяна, а очаквах резултати веднага. Напълно спрях да ям. Хранех се по веднъж на ден, имаше дни, в които не се хранех, дори се стигна до момент, в който не исках да пия вода, защото ме правеше по-тежка. Претеглях се по 5-6 пъти на ден и следях всяка промяна. Също започнах да правя много упражнения и все още се чудя откъде съм имала енергия. Накрая получих резултати, свалих 7-8кг за по-малко от 3 месеца, но бях толкова болна и нещастна, че не си заслужаваше.
Най-малко съм била 46кг, което беше преди няколко седмици. Страх ме е да се кача на кантара в момента, не защото е възможно да съм качила килограми, а защото може да съм свалила. Причината, поради която ми е трудно да се храня сега обаче е заради тревожността ми. Не мога да ям, когато съм нервна, така че ям най-вече, когато съм вкъщи, а това се случва по-рядко от преди.
Мога да кажа, че съм доволна от начина, по който тялото ми изглежда в момента, може би мога да се стегна още, но не искам да смъквам никакви килограми.
Skinny Shaming
Това е феномен, който съм забелязала напоследък в медиите. Виждала съм безброй снимки и публикации от сорта на "Истинските жени имат извивки", "Мъжете искат нещо, което да стиснат", да не говорим и за "All About That Bass". Всяка жена е истинска жена, без значение как изглежда тялото й. Ако си закръглена, добре, ако си слаба, добре, какъвто и да е типа на тялото ти, трябва да го харесваш, защото е твоето тяло. Не трябва да позволяваш на никого да ти казва как да изглеждаш. Обичта към тялото ти не може да идва от омразата към нечие друго. Това е нещо, на което се научаваш с времето или както в моя случай, когато здравето или дори животът ти е застрашен.
Здравословният начин да отслабнеш
Ако не се чувстваш добре в кожата си и искаш да свалиш килограми, първо трябва да се попиташ защо. Ако искаш да го направиш заради себе си, за да се чувстваш по-здрав и щастлив, тогава може да го направиш. Но ако нещо или някой те притиска, това не е добра причина.
Най-здравословният начин е комбинация от диета и упражнения. Под диета нямам предвид да се ограничаваш, а да погледнеш по-отблизо храните, които приемаш и да ги замениш с по-полезни алтернативи. Трябва да се ядат повече зеленчуци и плодове и по-натурални съставки, както и да се пие доста вода. Ако някой се интересува от това каква храна точно може да му помогне и колко вода трябва да пие и упражнения да прави, може да говори с мен и ще обясня по-задълбочено.
Вярвай в себе си и се гордей със себе си,
защото ако ти не го правиш, няма да го направи и никой друг. Честно казано, на хората изобщо не им пука как изглеждаш. Мнението им се изгражда спрямо нагласата и държанието ти, а не външния ти вид. Нормално е да си несигурен в себе си понякога, всички имаме лоши дни, но не се напрягай твърде много, защото изглеждаш прекрасно.
